Любими откъси от приказките на Шарл Перо
Днес се навършват 389 години от рождението на френския публицист Шарл Перо. Той е сладкодумният повествовател на именитите детски приказки, с които от епохи израстват генерации деца, измежду които " Спящата хубавица ", " Синята брада ", " Котаракът в чизми ", " Пепеляшка ", " Малечко Палечко ", " Червената шапчица ", " Магарешката кожа " и други.
Приказките на Шарл Перо освен нарушават традициите на класицизма, сковаващи развиването на литературата, само че и подлагат на критика от позицията на буржоазията аристократичните предубеждения. Играят възпитателна роля с нравствените хрумвания, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват въздействие върху развиването на европейската литература.
Да си подарим няколко вълшебни мига от безсмъртното творчество на Шарл Перо:
„ Имало едно време едно малко момиченце, толкоз хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му - още повече. Добрата старица му направила дребна алена шапчица, която по този начин му приличала, че на всички места го наричали Червената шапчица. ”
– Из „ Червената шапчица ”
***
„ Царят незабавно заповядал на прислужниците си да отидат и донесат от най-хубавите царски облекла за господин маркиз дьо Караба. Когато го облекли, царят общително заговорил с маркиза, който с хубавите облекла изглеждал още по-красив, тъй като той така и така си бил хубав и строен. Царската щерка го харесала доста. Маркиз дьо Караба я погледнал единствено два-три пъти уважително и тя се влюбила в него. ”
– Из „ Котаракът с чизми ”
***
„ Живели едно време дървар и дърварка. Те имали седем деца — все момчета. Най-голямото било едвам на 10 години, а най-малкото — на седем.
Дърварят и дърварката били доста небогати и седемте деца още повече затруднявали живота им. Никое от тях не можело да си изкарва хляба, а времената били доста тежки.
Мъчно им било и за това, че най-малкото било доста слабичко и безмълвно и толкоз кротко, че го считали за неуместно. Когато се родило, детето било напълно дребно, колкото палец, по тази причина го нарекли Малечко-Палечко. Нещастното, то било страдалец в къщи. За всичко все него изкарвали отговорно. А в действителност то било най-хитрото и най-досетливото от братята и в случай че приказвало малко, слушало доста.
Дошла тежка година. Настъпил подобен огромен апетит, че бедните дървари решили да се отърват от синовете си.
Една вечер, когато децата си легнали, мъжът седнал с жена си край огъня и със свито от болежка сърце й споделил:
— Ти виждаш добре, че повече не можем да изхранваме децата си. Аз не бих могъл да виждам по какъв начин умират от апетит пред очите ми. Реших да ги заведем на следващия ден в гората и да ги оставим там. Това ще стане елементарно, тъй като, до момента в който те си играят и събират съчки, ние ще избягаме неусетно.
— Ах! — извикала дърварката. — Ще ти даде ли сърцето да заведеш и изоставиш децата си в гората?
Мъжът на вятъра й описвал огромната им сиромашия, само че тя не се съгласявала с него. Вярно, беднотията им била огромна, само че нали тя им била майка.
Ала като размислила каква тъга ще бъде да гледа по какъв начин децата й умират от апетит, склонила и отишла разплакана да си легне. ”
